Прощавах му всяка болка и обида. Макар да знаех, че всичко ще се повтаря хиляди пъти. Познавах го до болка, но не познавах себе си. Знаех, че винаги ще се върне, защото никой не го обича като мен... Изгарях от любов, когато се връщаше и се давех в сълзи всеки път когато си отиваше..и винаги го приемах обратно, защото го познавах добре, но не познавах себе си .. Защото го обичах безумно, но явно не обичах себе си...Какво става с този живот аз съм младо момиче почти на 18,а съм изгубила всякаква надежда за любов.Тук повечето биха казали хлапачка и т.н.,но повярвайте ми дори и на тези години разбрах какво е да ти разбият сърцето,да те оставят без капка надежда,да сринат всичките ти мечти... Борех се толкова много само за един мъж,претъпках гордостта си ,направих толкова много компромиси и накрая..нищо.Сега излизам с различни мъже,но във всеки виждам него,а минаха вече 2 години...2 безкрайно дълги и мъчителни години.Той вече е с друга виждам как тя държи целия ми свят в ръцете си.Виждам как го целува,как го милва и макар и да стоя с усмивка на лице...сърцето ми се къса.Защо тя получи толкова лесно мъжът,за който аз не спирам да мисля.Макар,че и той беше влюбен в мен,имам чувството,че вече сме като непознати.Искам да е щастлив,аз не съм злонамерена,но разбрах,че не е.От това ме заболя повече,защо не мога да му се ядосам,защо не мога да го намразя???Всеки път като се видим се поглеждаме в очите и навеждаме глава все едно сме виновни.Защо се разделихме ли?Бях твърде малка за мъж като него.Живеем в малък град знаете какво става,когато родителите научат,че малката им дъщеря ходи с по-голям мъж.Това се мъчехме да предотвратим.За нашата любов не научи никойи може би така е най добре.Пиша тук защото имам нужда да споделям.Разбрах,че ако тая всичко става по-лошо.Не обичам много да споделям,все крия болката си.Може би е някаква гордост.Единствено като пиша казвам това,което тая...